CORRECT LYRICS
Lyrics : Otkradnati lica pt.1
Лика ми е изработен от майсторски ръце
Изглеждам безобидно, но покварявам слабото сърце
Впивам се в душата ти и с откраднато лице
Те пращам в списъка на милиардите предадени от мен
Аз съм почитана фигура в изкуството на театъра
Житейския спектакъл, насладата, смях и сълза за вас
Аз съм гротеската, която олицетворява света ни
Аз съм маската - по-същинска част и от плътта ти
Ако имах желязо тва щеше да е инструмента
Кво каза дори и ти не си поверва
И да – мислил съм си за маска и пистолет, брат
Но като се наложи усещам как ще disconnect-на
Кво правиш по тия среди, та ти си ебахти интроверта
Говориш на пожар, но не става нищо след тва
Живееш в нормален дом, средата ти е обикновена
Знаеш, че от другата страна и трайността щи е мигновена
Слушай, детските ръце вече са здрави
А кръвта ти е по-студена дори и от пистолетите хладни
Погледни панелните здания и ми отговори къде си
Този скапан свят е производител на интроверти
Но не приписвай мълчанието на тази особеност
Ти си такъв и познаваш думите и тяхната стойност
Ти си лидер в глутница от вълци, Ники, така че
Не замазвай очите като шубе с чужди оправдания
Вдишай, издишай, движи спокойно
Напоследък и думите нямат стойност
Кат теглим чертата делата си показват свойто
Не всичко е въпрос на пари, ами и на достойнство
И нека чуем пак кой кого ще реди
Знам ръста като разбера кой по кво се мери
Но всеки търси нещо и само който го намери
Мое да кае, че неговите са му двойно по-големи
Бледи сенки движат със откраднати лица
Празен поглед в умовете, пълна рутина
Не беше квото беше, беше квот е са
Промяна няма, колана стяга, моа
Откакто няма болка няма чувство за вина
Откак се занимавам, мойка, спрели са цифра
Загуба на стойност днеска дига от цената
Бледи сенки движат със откраднати лица
Погледни ме в очите и не си извръщай погледа
Аз изграждам реалността, а ти още бродиш в неспокоен сън
Протегни ръка, за да оставя патрони в шепата ти
Рядко срещам човек, който да е достоен за съветите ми
Не мога да схвана къв им е зора на хората
Често чувам гласовете, които ми казват какво да праа
Заклещен в нечия зона съм, най-далеч от комфортната
Ако имам идеята надали тя ще е толкова собствена
Техния зор е вследствие на подкопани амбиции
Дай им нож, обърни им гръб и виж как стават убийци
Дори няма единици показващи нужния характер
Ако нямаш идея за справяне бих ти услужил със няколко
Праа шедьоври по тия коври все едно довършвам орнамент
Глей са прекалено често и нема останеш отразен
Искам средата ми да е продукт на мен
Не обратното, заеби идея – тва е фундамент
Точно така, това си ти – моето аз
Моето аз – твоето ти
Колкото и да се плашиш, който стои на върха диктува в джунглата
От трона дели само единствено едно бързо, лесно дърпане на спусъка
Дигам прах и не остава настилка
Курвите движат, но със слаба засилка
Тва е таа старата жилка
Scarface - един ред ще те вкара във филма
Юбер: Убий го! Цял ден ни досажда, хайде стреляй сега!
Този път оръжието е в теб! Хайде стреляй!
Стреляй!
Изглеждам безобидно, но покварявам слабото сърце
Впивам се в душата ти и с откраднато лице
Те пращам в списъка на милиардите предадени от мен
Аз съм почитана фигура в изкуството на театъра
Житейския спектакъл, насладата, смях и сълза за вас
Аз съм гротеската, която олицетворява света ни
Аз съм маската - по-същинска част и от плътта ти
Ако имах желязо тва щеше да е инструмента
Кво каза дори и ти не си поверва
И да – мислил съм си за маска и пистолет, брат
Но като се наложи усещам как ще disconnect-на
Кво правиш по тия среди, та ти си ебахти интроверта
Говориш на пожар, но не става нищо след тва
Живееш в нормален дом, средата ти е обикновена
Знаеш, че от другата страна и трайността щи е мигновена
Слушай, детските ръце вече са здрави
А кръвта ти е по-студена дори и от пистолетите хладни
Погледни панелните здания и ми отговори къде си
Този скапан свят е производител на интроверти
Но не приписвай мълчанието на тази особеност
Ти си такъв и познаваш думите и тяхната стойност
Ти си лидер в глутница от вълци, Ники, така че
Не замазвай очите като шубе с чужди оправдания
Вдишай, издишай, движи спокойно
Напоследък и думите нямат стойност
Кат теглим чертата делата си показват свойто
Не всичко е въпрос на пари, ами и на достойнство
И нека чуем пак кой кого ще реди
Знам ръста като разбера кой по кво се мери
Но всеки търси нещо и само който го намери
Мое да кае, че неговите са му двойно по-големи
Бледи сенки движат със откраднати лица
Празен поглед в умовете, пълна рутина
Не беше квото беше, беше квот е са
Промяна няма, колана стяга, моа
Откакто няма болка няма чувство за вина
Откак се занимавам, мойка, спрели са цифра
Загуба на стойност днеска дига от цената
Бледи сенки движат със откраднати лица
Погледни ме в очите и не си извръщай погледа
Аз изграждам реалността, а ти още бродиш в неспокоен сън
Протегни ръка, за да оставя патрони в шепата ти
Рядко срещам човек, който да е достоен за съветите ми
Не мога да схвана къв им е зора на хората
Често чувам гласовете, които ми казват какво да праа
Заклещен в нечия зона съм, най-далеч от комфортната
Ако имам идеята надали тя ще е толкова собствена
Техния зор е вследствие на подкопани амбиции
Дай им нож, обърни им гръб и виж как стават убийци
Дори няма единици показващи нужния характер
Ако нямаш идея за справяне бих ти услужил със няколко
Праа шедьоври по тия коври все едно довършвам орнамент
Глей са прекалено често и нема останеш отразен
Искам средата ми да е продукт на мен
Не обратното, заеби идея – тва е фундамент
Точно така, това си ти – моето аз
Моето аз – твоето ти
Колкото и да се плашиш, който стои на върха диктува в джунглата
От трона дели само единствено едно бързо, лесно дърпане на спусъка
Дигам прах и не остава настилка
Курвите движат, но със слаба засилка
Тва е таа старата жилка
Scarface - един ред ще те вкара във филма
Юбер: Убий го! Цял ден ни досажда, хайде стреляй сега!
Този път оръжието е в теб! Хайде стреляй!
Стреляй!
